Sir 31

1У сърдието за богатство изнурява тялото, и грижата по него отпъжда съня.

2 ^a Усърдна грижа не дава да се дреме, и тежка болест сън отнима.

3 Богатият се трудил, когато е умножавал имотите, – и в покой се насища със своите блага;

4 сиромахът се трудил при немотиите в живота – и в покой остава си оскъден.

5 ^b Който обича злато, не ще бъде оправдан, и който тича подир тление, ще се напълни с него.

6 ^c Мнозина поради злато се подложиха на падение, и гибелта им беше пред лицето им;

7 то е дърво за препънка на ония, които му принасят жертви, и всеки неразбран ще бъде от него уловен.

8 ^d Честит е онзи богаташ, който се е показал безукорен и който не тича подир злато.

9 Кой е той? и ние ще го прославим; защото той е направил чудо в своя народ.

10 Кой е бил изкушаван със злато – и е останал непорочен? Да му бъде това за хвала!

11 Кой е можел да съгреши – и не е съгрешил, да стори зло – и не е сторил?

12 Трайно ще бъде богатството му, и за неговите милостини ще разглася събранието.

13 ^e Кога седнеш на богата трапеза, не разтваряй гърлото си към нея

14 ^f и не казвай: много има на нея! Помни, че лакомо око е лошо нещо.

15 Кое от създаденото е по-завистливо от окото? Затова то плаче за всичко, що види.

16 Накъдето то погледне, не протягай ръка, и не се сблъсквай с него в блюдото.

17 Съди за ближния по себе си и за всяко действие разсъждавай.

18 ^g Яж като човек, що ти е предложено, и не се пресищай, за да те не намразят;

19 от учтивост пръв преставай да ядеш и не бивай лаком, за да не послужиш за съблазън;

20 и ако седнеш всред мнозина, не протягай ръка преди тях.

21 Благовъзпитан човек с малко се задоволява, и затова той на леглото си не страда от задуха.

22 ^h Здрав сън бива при умерен стомах: станеш рано, и душата ти е с тебе;

23 страдание от безсъница и холера и болки в корема има у лаком човек.

24 ⁱ Ако си се натоварил с ястия, стани от трапезата и отдъхни.

25 Послушай ме, синко, и не ме пренебрегвай – отпосле ще разбереш думите ми.

26 Във всичките си работи бъди предпазлив, и никаква болест не ще те намери.

27 ^j Щедрия на хляб ще благославят устата, и свидетелството на неговата доброта е вярно;

28 ^k против скъперника на хляб ще роптае градът, и свидетелството за неговото скъперничество е справедливо.

29 ^l Към вино не се показвай храбър, защото виното мнозина е погубило.

30 Пещта изпитва якостта на острието чрез каляване; тъй и виното изпитва сърцата на горделиви чрез пиянство.

31 ^m Виното е полезно за човешкия живот, ако се пие умерено.

32 ⁿ Какъв живот е без вино? То е направено за веселие на човеците.

33 Виното е радост за сърцето и утеха за душата, кога се употребява умерено и навреме,

34 виното е тъга за душата, кога се пие много, при раздразнение и свада.

35 Излишна употреба на вино увеличава яростта на неразумния до препъване, като намалява якостта му и причинява рани.

36 На гощавка при вино не укорявай ближния и го не унижавай във време на веселието му;

37 не му говори оскърбителни думи и не го товари с искания.